Пътека в небето

Skywalk е покрит градски мост за пешеходци и велосипедисти над "Гюртел" – един от най-важните булеварди във Виена. Той превежда хората от метростанция Шпителау през най-сложния транспортен възел на града до малък парк в отсрещната жилищна зона. Авторите му са Анета Булант-Каменова и Клаус Вайлцер.

Снимки: Руперт Щайнер

Проектът печели през 2004 европейски архитектурен конкурс с 51 участници, между които и бюрото на Заха Хадид. Задачата е изключително сложна – построяване на още един мост на място, където няколко улици и трамвайни линии на различни нива се преплитат с още четири други моста и две разклонения на историческата градска железница, прокарана от Ото Вагнер. Skywalk става пример за „параметричен“ дизайн. Всеки от елементите му произтича от необходимостите на изходната ситуация. Затова мостът сменя често своята ширина, височина и посока в съответствие с останалите урбанистични елементи и прилича на живо същество, което се промъква през гъстата градска мрежа.
Трасето му преминава през отвора на един от устоите на Вагнеровата железница, като на това място мостът се стеснява и отново се разширява при изхода към парка. Главната носеща стоманена греда е непрекъсната, но мени височината си в съответствие с конструктивните изчисления. Нивото на пода също следва нивата на улиците и мостовете под него, а преходите са плавни, с рампи. Носещата конструкция на остъкляването е базирана върху икономично ефективен равномерен растер.
Единственият елемент на моста, който позволява специален, неограничен от даденостите дизайн, е покривът. Въпреки това за него е избран прост хоризонтален покривен елемент, обединяващ целия мост и внасящ спокойствие в многообразната околна среда. Създават се различни височини във вътрешното пространство и резултатът е дискретното многообразие на интериора. Върху стъклените повърхности на стените и покрива е отпечатан вертикален бял растер за предпазване на птиците от сблъсък със стъклото. Този растер допълва картината на сенките в интериора. Светлината, проникваща през стъклените стени и покрива, ритмичните и постоянно сменящи се форми на сенките оживяват архитектурата на моста и създават непрекъснат контакт между минувачите и околната среда. През нощта мостът е светеща линия и обединител на разнородните градски наслагвания.

Проект: арх. Анета Булант-Каменова и арх. Клаус Вайлцер (Architekturstudio Bulant & Wailzer)
Инжeнери: Вагнер и Фрич
Клиент: Община Виена
Завършване: Август 2007
Награди:
Сребърен медал и специална награда на кмета на София, „Интерарх“ 2006
Австрийска награда за градоустройство „Ото Вагнер“ 2007
European Public Urban Space Award 2008, Барселона, Испания; вписване в Европейския архив на значимите градоустройствени проекти
Европейска награда „Защита на климата“ (Climate Proteсtion), 2008
Златна Walk Space Award, Австрия, 2008