Пламен Dejanoff

Провокативното артистично Аз

Текст Петя Русева

Трите дни за Abitare Talks през февруари са първото му връщане в България от 18 години насам. Казва „връщам се”, а не „идвам” за тук, но е творец там, в другата Европа. В България негови работи се появяват по изключение (на Биеналето за съвременно изкуство в Шумен, 2006 г., или на Годишните награди на М-Тel, 2007 г.). Понякога го споменават изкуствоведи или някои туристи, видели с радост изложба на сънародник в МАК, MUMOK или афиши за нея.

Портрет на Пламен Деянов, направен тук, е неизбежен колаж от написаното там – за проектите му, разработени в скулптури, арт обекти, инсталации, пърформанси, за провокативното артистично Аз. Там започват с „роден в България” (1970) или „български творец” – факт, а не опит за обяснение на темите, подхода или темперамента. След средното училище в Трявна (резба) и скулптура в НХА (1989-1991) завършва Художествената академия във Виена, после учи в Лос Анджелис, Токио, Стокхолм, работи във Виена, Берлин. Многобройните му изложби и участия не са само в Европа.

Ако в работите на Пламен Деянов има парченца от Стената, те не се виждат с просто око. Има имиджа на този, който сензационно (или непростимо) събира изкуството с бизнеса, обвързвайки свои проекти с компании като BMW, Porsche, Sony, M&M’s, който прави от името си бранд. (Консултира се с имидж агенция, която му препоръчва ребрандиране – Dejanoff, след разпада на петгодишния тандем Plamen Dejanov/Swetlana Heger през 2001 г.). Вдъхновяват го Марсел Дюшан, Анди Уорхол, Джеф Кунц… Интерпретира свръхлуксозните обекти на желанието, но не от гледната точка на пришълец в света на охолството. Красноречива е снимката на двегодишния Пламен върху поканата за изложба в Pinksummer, Генуа. Седнал е в скъпа детска кола, липсва само балончето I won’t play (poor) East to your West.

Сега Пламен Деянов се връща/идва с проекта Planets of Comparison, по който работи от 2006 г.: скулптурен ансамбъл с функциите на арт център в родния му Велико Търново. Музеен комплекс за съвременно изкуство в историческия център на Велико Търново? Пред Abitare, по чиято покана е в България, обясни, че това е реакцията му на наследник – става дума за семейни имоти, и на творец. „Никога не търся целенасочено провокация, а автентичен отговор на някаква ситуация, пространство. Искам в тази среда да намеря своя стил, вкус, материали, без да се повтарям.” Някои от седемте съществуващи неголеми къщи ще бъдат сринати, ще се издигнат „сгради скулптури”, други ще се преустроят. „Нищо няма да купя ready-made. Дори тухла да се използва някъде, тя ще се направи специално за проекта.” Впрочем най-често споменава бронз и стъкло. „Отделните части на Бронзовата къща, първата от поредицата, произвеждам постепенно, излагат се в различни музеи и галерии като скулптури и накрая ще се сглобят в Търново.” Предвижданата изложбена площ за първата скулптура-сграда е 500-600 кв.м. „Започнах с желание, но без много знание и опит, типично за художниците. Постепенно видях големината на работата.” Включват се архитекти, търси се сътрудничеството на дизайнери, колекционери, спонсори и дори философи.

Краен срок няма, това е лична инициатива с шанс да бъде творба на живота и с право на провал. Но Planets of Comparison е вече феномен: недетайлизираната, но впечатляваща концепция заинтригува все повече хора, и то не само от арт средите. Едва ли е само заради признатото умение на Деянов да довежда сложни и скъпи начинания докрай, опирайки се на мрежа от контакти. Световноизвестни музеи и галерии заявяват, че ще използват комплекса за свой филиал. Дали подозират колко стръмен е теренът?

Проектът се реализира: и в представената на изложби в Берлин, Виена, Генуа и Хановер конструкция на първата скулптура-къща, и като генератор за съществени въпроси, които там вече дискутират. Сред най-любопитните: какво става с баланса на силите, щом творец подслонява музей в свое произведение , а не обратно; какво ще се случи със западен музей в източноевропейски контекст.

И тук въпросите са много дори без бюрократичните, а те предстоят, правени са само сондажи. Как въобще ще бъде представен този проект в страната на енергичния скептицизъм и незаразна страст по contemporary art? Дали за по-лесно ще се развиват сюжети като завръщане към корените; на ползу роду; вграждане, т.е. утвърждаване на наши традиции (материали, архитектурни елементи); Търново преди София с музей за съвременно изкуство? Или целта е да се действа в неизвиняващия се стил Dejanoff – предлагане на концепция с допускането, даже с предвкусването, че няма да се хареса на всички? „Ако не ми разрешат да осъществя този проект в България, ще го реализирам в друга държава, но в такъв случай тези скулптури-къщи ще останат там. Целта ми е да го направя в България.”

Има и трети вариант – призрачно поетичен. Къщите да странстват от галерия на галерия, напомняйки неслучили се неща – възможното пътуване на Запада към Изтока или врязването на стимулиращо различие в познатото наше. За дръзката идея и да няма почва, винаги има простор.