Изучавайки Балканите

Сръбският архитект Иван Куцина коментира „балканизацията” в архитектурата.

Иван Куцина

От векове се смята, че Балканите изразяват европейското потиснато подсъзнание. Докато Европа се разглежда като цивилизована, разумна и толерантна, Балканите винаги са били мястото на дивото, ирационалното, на вечните конфликти. Този стереотип, възприет и от двете страни, е изградил вярването, че Балканите не могат да съществуват и да се развиват без намеса от Европа. Съвременна Европа обаче изживява трудни времена, опитвайки се да идентифицира собствената си концепция за единност, и не й остава креативна енергия за другите. И докато очакват както винаги инструкции „отгоре“, Балканите стават жертва на строителни предприемачи, които предлагат фалшиви образи на европейски лукс. Вместо да развият собствения си потенциал, Балканите се предават пред едно безсмислено бъдеще.
Нека се опитаме да погледнем към бъдещето на Балканите отвъд стереотипа, от една друга, по-положителна перспектива, която улавя съществуващия „необуздан“ потенциал и би го използвала за култивирането на смислени алтернативи на бъдещо развитие. Като възможна психогеографска терапия тези алтернативи, формулирани от европейското подсъзнание, могат да помогнат на Европа да открие новото си съзнание. Това би била нестандартизируема практика, тъй като Балканите винаги са били непредвидима територия на безкрайни интерпретации.
Строителството на Балканите отразява структурата на общество в преход. Социалистическото управление от миналото претворяваше идеали на универсална хуманност в пространствена организация, следваща най-прогресивните концепции на модерната архитектура и градското планиране. Високите идеали като равенство, солидарност и дружба за съжаление бяха реализирани чрез недостатъчно развити строителни технологии и под безсмислен административен контрол, което сведе концепциите на модернизма до масово възпроизвеждане на еднакви сгради. Хората не харесваха модерната архитектура и градското планиране, както и социалистическия режим, който неуспешно се опитваше да подреди пространството за постигане на всеобщото благо .
Преходът от социализъм към капитализъм, очертан от неолибералните тенденции към приватизация, пазарен растеж и увеличаване на печалбите, предизвика огромни промени в социалните и културните ценности на Балканите. Новият стандарт е Уникалното, това е заместителят на колективисткия идеал. Но уникалното свежда сложните социални взаимоотношения до една непрекъсната надпревара. Личният успех като крайна цел се счита за достатъчно основание да се игнорират проблемите на околната среда. Градоустройството се превърна в сбор от сгради без нищо общо помежду им, но с излъчване на глобален лукс. Потенциалното разнообразие на архитектурните типове намалява според това кои са най-печелившите сред тях, което създава маса от безсмислени сгради, доминиращи над заобикалящата ги среда .
Същевременно в резултат на срива на социалистическата планова система и възможностите, предоставени от корумпирани институции, както и на развиващата се култура на арогантно неолиберално застрояване, възникнаха милиони нерегулирани строителни дейности. Необузданото разпространение на незаконните строежи значително трансформира градската среда във всички държави на Балканите. За да разберат как такива градски трансформации могат да посочат модели за бъдещото развитие на градовете, Stealth Group разработиха изследователски проект – Дивият град , проучвайки Белград, столицата на бивша Югославия. Белград изживя рязка промяна от централизирано застрояване към атомизирано строителство. Такава е сложната и нестабилна основа, върху която непрекъснато се преоткриват правилата за създаване на пространства. В атмосфера на военни травми, медийна обсебеност и политизация, като компенсация за колабиралите държава и институции отприщената индивидуална активност започна да създава новости във всяка област на градския живот – от търговията до строежа на жилища и обществените услуги .
Изследването се фокусира върху логиката на зараждащите се процеси, приемайки, че резултатите от тях са по-сложни сравнени с установените. Експериментално бяха разработени набор от инструменти и методология с цел визуализиране, проследяване и предвиждане на пространствените промени във времето. При всички изследвани процеси са постигнати пулсиращи и гъвкави модели. Тяхната организация е хетерархична; новостите възникват чрез конфликти и преговори между институциите и индивидите.

Потенциалът на масовата нерегулирана строителна дейност в Белград и на Балканите осигурява плодотворна почва за установяване на критична алтернатива, която се изправя както срещу идеите за утопична модернизация, така и срещу прогресивната глобализация. В семинарния проект – Balkanize Deutsche Bank , „Училището за липсващи науки“ проучва балканизацията като алтернативен инструмент за архитектурно композиране и приложи метода към разсъблечената кула на Deutsche Bank в Манхатън, създавайки стратегия за строителство от демонтирани фрагменти.
Терминът „балканизация“ се появи в отговор на движенията за независимост на Балканите от началото на XX век и описва процеса на геополитическа фрагментация. В наши дни в английския език е нарицателно за всякакъв тип политическо разпадане по света. Ако глобализацията представлява нарастващото уеднаквяване на хората и местата чрез икономически, политически и културни промени, то балканизацията е противодействие на интеграционните и унифициращи ефекти на глобализацията. Това може напълно да промени смисъла на първоначално отрицателния и враждебен термин „балканизация“ в една конструктивна насока.
Изследването и анализът на балканизацията породиха няколко пространствени концепции като:
Паралелизъм – пространствени последствия от паралелните състояния на съществуване
Хибридност – създадена в резултат на смесване на многостранността
Фрагментация – свиване на властта и растеж на самодейни инициативи
Променлива граница – потенциалът за трансформиране на ограниченията в пространство за обмяна
Временна йерархия – способността да се предприема определено пространствено действие за ограничено време
Суровост – непреднамерен резултат от най-буквалното прилагане на основни строителни инструменти
Разтегливост – способността на приемащото тяло да се адаптира към некоординираните външни елементи
В строеж – постоянно отлагане поради неопределен строителен процес
Студентски проекти, осъществени във Факултета по архитектура в Белград, установиха безкрайни възможности за култивиране на тези пространствени концепции за балканизацията в ясно изразени съвременни архитектурни твърдения. Програмата „2 в 1“ разглеждаше нови архитектурни интерпретации на най-често срещаната проектантска задача в Белград. Студентите се сблъскаха с изследователски и дизайнерски процес, който ги отведе до приключението да откриват различни градски и архитектурни инструменти, които преобразуват несигурността в организационен мотив, а случайностите – в пропорционален код. Появи се серия от изключителни архитектурни концепции, които преквалифицираха основните социални и пространствени връзки. Те предлагат структури на организиран хаос на хората, които трябва да се загубят, за да успеят да открият алтернативни ценности .

1 „Дивият град“ е иницииран от Ана Джокич, Милица Топалович, Марк Неелен и Иван Куцина. Той е разработен чрез проучване, проведено в Берлаге институт Ротердам и Факултета по архитектура в Белград между 2000 и 2002. www.stealth.ultd.net
„Балканизирай Deutsche Bank“ е иницииран от Сърджан Йованович Вайс, Катерине Карл и Иван Куцина с гости Мариетица Потърч, Кьонг Парк, Азра Аксамия и участници от Прат Институт в Бруклин и Факултета по архитектура в Белград, проведен е в института „Ван Алън“ в Ню Йорк през 2005. www.schoolofmissingstudies.net

Иван Куцина
(1961, Белград), архитект. Завършил Архитектурния факултет на Белградския университет през 1988. От 1997 е редовен преподавател в Архитектурния факултет. Иван Куцина е магистър по архитектура, доцент, практикуващ архитект, автор на произведения на открито. Инициатор е на много проучвания и уъркшопове върху неформалните урбанистични процеси на Западните Балкани.