Г-н Руф и имената
Абитаре разговаря с Гауденц Руф за българското съвременно изкуство
Гауденц Руф Твърде швейцарец съм. Ние не сме големи ентусиасти, трезвомислещи сме, склонни към методична работа. Харесва ми да организирам нещата добре, да намеря контекст за идеята си, да я опазя, да й осигуря дълъг живот. Постижението не е да се учреди наградата Руф, а да се стигне до пето издание.
Абитаре Кой знае защо се сещам, че в съветските филми „западняците” се играеха от литовци, латвийци и естонци. В западни продукции днес българите са предимно арабски терористи, страшни руснаци...
ГР И древни гърци, нали? Знам, че във филма „Троя” са участвали много българи.
А Като статисти. Иначе – лоши руснаци или украинци. Вие сте били посланик в Латвия, Литва и други... Чудя се защо сте учредили награда за съвременно изкуство именно в България.
ГР Бях в Рига между 1992 и 1995. И сега ходя там, но контактите ми поотслабнаха. Така че алтернативата беше Сърбия, но най-силният аргумент в полза на България, където бях от 1995 до 2000, е, че тук бях организирал много изложби и имам много приятели.
А Как възникна идеята за тях?
ГР Когато дойдох през 1995, испанският посланик организираше изложби, рисуваше... А вторият по ранг в посолството на Германия, г-н Шрамайер беше изключително популярен в арт средите. Представяше български автори в огромното пространство на първия етаж на посолството. 4-5 месеца след идването ми стана посланик в Македония. Вече познавах доста български художници, виждах колко са обезсърчени от заминаването му. Раймонда Мудова, нейната галерия Ata-Ray беше с много съвременна нагласа, ме попита: „Искате ли да бъдете новият г-н Шрамайер за нас?” Така се роди идеята за изложби в швейцарската резиденция. Канех художник и му казвах: „Резиденцията е твоя за три дни. Вади мебели, слагай каквото пожелаеш”. Това много им допадаше! И се появиха изложби „по мярка”, точно за тези пространства. Две-три от тях бяха шедьоври, прекрасни!
А Наградата „Руф” за съвременно българско изкуство беше обявена преди пет години, нали?
ГР Имах идея за арт проект и през 2006, след като се оттеглих от дипломатическа служба, дойдох тук, консултирах се с приятели – Елена Панайотова, Яра Бубнова и други. Всички бяха въодушевени. Разговорите започнаха през октомври 2006, през януари тръгна уебсайтът, а през април запристигаха първите портфолиа, около 180 кандидати. Първата сесия на журито беше през май. Новината бързо се разпространи сред арт средите, академичните... Знае се, че не търсим традиционно изкуство, а експериментално, ново. Това не се харесва на всички. Има утвърдени автори тук, които не биха участвали. Боят се, че моето жури не би ги възприело като достатъчно нови и модерни.
А Имате ли решаващ глас в решенията на журито?
ГР Аз съм само един от шестимата.
А Как искате да въздейства наградата Руф върху нашия арт живот?
ГР Исках да внеса нещо от външния свят в българската арт сцена. Тук съм срещал много интересни творци, уникален потенциал, но съм съзнавал, че ситуацията за тях не е съвсем благоприятна. Липсват някои неща, обучението по изкуство не е изцяло отворено към света. Освен това тук няма купувачи, никой не купува съвременни автори! Исках да покажа... Ето един швейцарец, който има известни средства, си купува българско изкуство.
А „Защо не си купиш и ти?”
ГР Именно! Не Пикасо, в собствената си страна имаш добри неща. Направи стъпка към тях, открий ги! И когато организирах изложбите тук, те бяха много популярни сред моите колеги, сред служители и бизнесмени, стремях се към разнообразна публика. Ако идват само колеги художници, приятели и роднини, то е все същият кръг! Нищо не излиза навън!
А Струва ми се, че има и нещо друго... Едва ли сте се разминали с храбрия нов свят на чалгата.
ГР Чух по радиото в София още през ‘95. Заприлича ми на гръцка музика. Отначало ми се стори привлекателна, но после... все същото нещо. Монотонно.
А Обаче чалгата пръска безгрижие сред все повече хора, а светът на съвременното изкуство сякаш е все по-елитарен и с все по-мрачна защитна окраска. За мнозина и двата свята са чужди.
ГР На Запад има същия тип повърхностен, показен, кичозен начин на живот. Не е чалга, защото фолк музиката няма такава силна традиция. Но лош вкус има. Има и попарт, който с много ирония осмива това.
А И все пак масовото впечатление е, че съвременното изкуство има нужда от бруталност на изразните средства, за да се чувства автентично.
ГР Изкуството би трябвало да е рефлекс на днешния свят. И ако представяш идилични нещица, несъществуващи в света, това е измама. Знаем какво става днес, това е нашият свят, не е някъде далеч. Въпросът е може ли изкуството да преведе тази реалност така, че да те накара да се замислиш. Елементарното, евтино изкуство разчита на агресията. Да покажеш нещо грозно, все още не е изкуство, а реалност. Добрата творба трансформира, издига на друго равнище, отваря очите – повече от снимка в пресата.
А Как избирате стойностни неща за колекцията си? Как всъщност започна тя?
ГР Интересувам се от изкуство от ученическа възраст. Родителите ми колекционираха творби от 19 век. Тогава събирах само репродукции, разбира се. Бързо се насочих към 20 век – Брак, Пикасо, Миро, класическо модерно изкуство.
А Младежки бунт?
ГР Не. В grammar school имах учители с широки възгледи. Учил съм изкуство и литература, после право. Търсех новото и след като попълних „репертоара” си със знания за утвърдените неща, исках да видя как се развиват процесите. По-късно, като колекционер, беше предизвикателство да избера добри неща от неизвестни автори. Кое сред всичкото е истинско, тоест ново и талантливо? Рядко купувам класически творби, защото няма какво ново да се открие, няма риск, а аз го искам. Има хазарт в това, да.
А Посредствена работа от световен автор или гениална на неизвестен, който никога няма да бъде признат?
ГР Втората! Аз не купувам име, а творба!
А Критерият?
ГР Трудно е да се каже. Повече от 50 години гледам съвременно изкуство, ходя по музеи, галерии, ателиета; това подготвя. Понякога харесвам от пръв поглед, но предпочитам да помисля пак. Нещо е привлекателно, но след ден-два си казваш: „Хубаво е, но нищо повече от хубаво”. Изкуството трябва да интригува, дори донякъде да дразни. Обичам да купувам от творци, които познавам лично. Да говоря с тях, да прекарам часове в ателието им, да видя много неща: от ранния период, по-късни. Това взаимодействие е изключително важно за мен.
А Как реагират на колекцията Вашите гости?
ГР Живял съм в ред страни, които Западът не познава добре, нито пък изкуството им: Индия, Етиопия, Латвия, България, Сърбия и др. За Индия нещата се попромениха. В началото на 70-те купувах доста съвременно изкуство там; повече от 30 години по-късно то е на световния пазар. Имам също и швейцарски, немски, австрийски автори. Всъщност това, което показвам, е пачуърк от неща... Реакцията на гостите ми обикновено е: „Удивителни са!”. Но повечето имена не им говорят нищо.
А Как живее колекцията ви, как й се наслаждавате?
ГР Имам доста работи и място само за около четвърт от тях в апартамента си в Цюрих. Затова ги сменям на всеки шест месеца или по-малко. Притежавам колекция часовници, мебели антики от родителите си, майка ми колекционираше и килими, имам и огромни луди лампи и полилеи, главно италиански. Всичко се съчетава чудесно със съвременния арт. Понякога слагам нещо и тогава трябва да променя останалото, защото не подхожда на новото. Това е доста активна колекция, в непрекъсната промяна.
А Каква част от колекцията Ви е с български произход?
ГР Около 20-25 % и продължавам да купувам.
Категории:
Публикувай коментар