Воля за победа

Параолимпиецът Христо Гергински държи да мине по-високо над летвата не само пред реферите, но и в живота. И успява

от Анелия Дионисова
фотография Минко Минев

Христо Гергински минава между решетките на стадиона на НСА, за да стигне до мястото за сутрешната си тренировка. Докато се движи, тялото му се огъва в странна дъга. Минути по-късно става ясно защо. Когато мъжът се преоблича в червен екип с националния флаг, под края на спортния му панталон се показват една маратонка и краят на протеза, осеяна с метални шипове. Въпреки това е трудно 46-годишният Христо Гергински да се вкара в категорията инвалид. Самият той не понася тази дума.
„Важно е да си конкурентоспособен”, вярва Христо и наблюдавайки го как тича по пистата, едва ли някой би казал обратното. Без един крак, той се състезава на олимпиади, изучава биомеханика, създава протези, преподава, пише книга и се грижи за семейството си. Твърди, че успява, защото не разчита на чужда помощ. Все пак живее така от 15-годишен. Тогава тийнейджърът – атлет, млада надежда на балканския град Троян, губи баща си и ....

Четете в АБИТАРЕ 009